. . .

Искаше ми се да има поне един ден, в който да не мисля за теб, да имаше поне миг, в който да не се изпитвам онова най-ужасно чувство на света - колебание. Това явно хората наричат разбито сърце - което те обича до гроб, което те мрази до живот; което не знае дали кърви от собствените си рани или просто плаче безутешно по един, драматично украсен с праха на времето, спомен...

Не разбирам. Но предполагам така е по-добре. Винаги е било по-удобно да живеем в собствените си илюзии - единственото място, където сме преборили страховете си и сме получили това, което смятаме, че заслужаваме.

Популярни публикации от този блог

Такава любов ❤

Блян 🕒