Пропускане към основното съдържание

Блян 🕒

Чух любимия глас в тишината
и видях в мрака неговия лик,
усетих тялото му в самотата,
той беше тук, ала само за миг.

Блян, в сълзи от щастие облян,
мисълта за него лекува, ранява,
а бездушната луна, без свян,
леглото ми, пустото, осветява.

Нощта е студена, а часът е три,
времето без него минава бавно,
убиват часовниковите стрелки,
пронизват сърцето безпощадно.

От безсилие отново аз заспивам.
И ето, виждам моите любими очи,
плача насън, нелепо се усмихвам.
Живот, пожали ме, недей ме буди!

Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо