Пропускане към основното съдържание

Кибрит 👤

Пепел сива след пожара остана.
Вятър студен погуби черния дим.
Любов ли? Тук вече такава няма.
Имаме само спомени да изгорим.
И не че ще ни стоплят, но все пак..
Надежди ли? Да убием първо тях!
Подай ми кибрита, не бъди глупак.
От самотата нима вече те е страх!?
Аз преди се страхувах да те загубя,
а както виждаш те пускам без сълзи.
И колкото и грешно да ти се струва -
подай ми кибрита и просто си върви.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова



Популярни публикации от този блог

Такава любов ❤

Ангелът слезе от небесата.

Демонът качи се на земята.

На нея й отрязаха крилата. От него се отрече сатаната.

Обречени в безкрайността. Две души, жертви на любовта.

Дали загубили или спечелили?

Не знам.

Те сами се намерили.

Само за любов били копнели и борили се, докато не успели.

Слели се в едно тези две души, нищо да не може да ги раздели.
Не искали да знаят що е съдба, един за друг те обърнали света.
Удивил се на това дори и Бог, безсилен бил и дяволът жесток.
А на нас, хората, какво ни остава:

 Да се надяваме, че имало е любов такава...
Автор: Теодора Цветославова Тодорова





Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Блян 🕒

Чух любимия глас в тишината
и видях в мрака неговия лик,
усетих тялото му в самотата,
той беше тук, ала само за миг.

Блян, в сълзи от щастие облян,
мисълта за него лекува, ранява,
а бездушната луна, без свян,
леглото ми, пустото, осветява.

Нощта е студена, а часът е три,
времето без него минава бавно,
убиват часовниковите стрелки,
пронизват сърцето безпощадно.

От безсилие отново аз заспивам.
И ето, виждам моите любими очи,
плача насън, нелепо се усмихвам.
Живот, пожали ме, недей ме буди!

Автор: Теодора Цветославова Тодорова
Снимка: Бетина Борисова (Betsy)