Пропускане към основното съдържание

Есен 🍁

Облаците безутешно ронят ситен дъжд
за лятото, което неусетно е отминало,
а една жена ридае за своя любим мъж,
който съдбата превърнала е в минало.

Сълзите падат като изсъхналите листа,
изминатите пътеки вече са заровени,
черна и мътна е станала същата река,
край която са имали толкова спомени.

Тялото й се понесе в студената вода,
птици заграчиха бавна и тъжна песен
и редом след живота настъпи смъртта.
Тя не издържа на поредната есен...

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо