Пропускане към основното съдържание

Каква жена! 🖤

Ангелски очи имаше и не видях дяволската й душа.
Гласът й нежен замаскираше всички коварни слова.
Жаден за любов бях, а тя изпи мен - сълза по сълза.
Кой да знае, че дере сърцето ми с белите си крила!?
Каква красота! Каква жена! Ах, проклета сатана!!!
Проклет да съм и аз, че проклета е моята съдба!
Съгреших - душата си заложих в демонската й игра.
Паднах победен със забита в сърцето тънка стрела.
Лъжлива красота! Ах, проклета сатана! Каква жена!
Аз глупак съм бил, а тя не е била невинна и добра.
В съжаление и мъка превърна всяка моя светла мечта.
Поведе ме към мрака през тунел от фалшива светлина.
Но пак и пак бих избирал нея пред грозната самота...

Автор: Теодора Цветославова Тодорова




Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо