Пропускане към основното съдържание

Молитва

И дори когато злото надделява,
с любов и светла вяра отвърни,
доброто винаги ще побеждава,
докато усмивка лицето ти краси.

Животът не е просто черно-бял,
до всеки цвят с душа се докосни,
победен е този, който се е предал,
падни, поплачи и пак се изправи.

След всяка битка ставаш по-силен,
ударят ли те и другата буза обърни,
победил си, ако си с любов окрилен,
нараняваш ли, теб по-силно ще боли.

Загърби омразата, дай пример светъл,
преди света, първо себе си промени,
с дела кажи, че в добро си се зарекъл,
бъди смирен, от егото си се отърси.

За грешките стари разкай се до една,
поправи се, Той всичките ще ти прости,
Прости и ти, за да пребъде любовта,
за да пребъде доброто в нашите души.

И почувствай душата си чиста и лека,
погледни света със сърце, а не с очи,
за злото мисли: За добро да е... Нека!
Напред и нагоре без страх продължи.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо