Пропускане към основното съдържание

Молитва

И дори когато злото надделява,
с любов и светла вяра отвърни,
доброто винаги ще побеждава,
докато усмивка лицето ти краси.

Животът не е просто черно-бял,
до всеки цвят с душа се докосни,
победен е този, който се е предал,
падни, поплачи и пак се изправи.

След всяка битка ставаш по-силен,
ударят ли те и другата буза обърни,
победил си, ако си с любов окрилен,
нараняваш ли, теб по-силно ще боли.

Загърби омразата, дай пример светъл,
преди света, първо себе си промени,
с дела кажи, че в добро си се зарекъл,
бъди смирен, от егото си се отърси.

За грешките стари разкай се до една,
поправи се, Той всичките ще ти прости,
Прости и ти, за да пребъде любовта,
за да пребъде доброто в нашите души.

И почувствай душата си чиста и лека,
погледни света със сърце, а не с очи,
за злото мисли: За добро да е... Нека!
Напред и нагоре без страх продължи.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Популярни публикации от този блог

Такава любов ❤

Ангелът слезе от небесата.

Демонът качи се на земята.

На нея й отрязаха крилата. От него се отрече сатаната.

Обречени в безкрайността. Две души, жертви на любовта.

Дали загубили или спечелили?

Не знам.

Те сами се намерили.

Само за любов били копнели и борили се, докато не успели.

Слели се в едно тези две души, нищо да не може да ги раздели.
Не искали да знаят що е съдба, един за друг те обърнали света.
Удивил се на това дори и Бог, безсилен бил и дяволът жесток.
А на нас, хората, какво ни остава:

 Да се надяваме, че имало е любов такава...
Автор: Теодора Цветославова Тодорова





Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Блян 🕒

Чух любимия глас в тишината
и видях в мрака неговия лик,
усетих тялото му в самотата,
той беше тук, ала само за миг.

Блян, в сълзи от щастие облян,
мисълта за него лекува, ранява,
а бездушната луна, без свян,
леглото ми, пустото, осветява.

Нощта е студена, а часът е три,
времето без него минава бавно,
убиват часовниковите стрелки,
пронизват сърцето безпощадно.

От безсилие отново аз заспивам.
И ето, виждам моите любими очи,
плача насън, нелепо се усмихвам.
Живот, пожали ме, недей ме буди!

Автор: Теодора Цветославова Тодорова
Снимка: Бетина Борисова (Betsy)