Пропускане към основното съдържание

Сама

Никъде за мене няма място,
не зная що е думичката дом.
Пътувам често, все ми е тясно,
гоня небосклон след небосклон.

Голяма мъка на гърба си нося,
но не спирам, колкото и да тежи.
През неотъпкана земя боса бродя,
утолявам жаждата си със сълзи.

Срещам хиляди хора по пътя свой,
но в моята посока все тръгвам сама.
Кога ли ще спра и ще намеря покой?
Не знам. Ала надали ще бъде тук и сега.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо