Пропускане към основното съдържание

На ръба

Стъпила съм с единия крак в черната яма,
мислех, че е сън, но сърцето истински боли.
Изморих се да се боря, май лек за мен няма,
а колко може човек на ръба да се задържи?

Сърцето се раздира, но не страда то за мен -
сълзите ми ще секнат неусетно, само за миг,
а има хора, които ще посрещат всеки ден
с мисълта, че вече само спомен е моят лик.

Другите да не раня - всеки път това ме спира,
затова аз страдам, тайно, тихо... но докога?
Черната яма ме тегли, не ме оставя на мира,
изгубих вяра, държи ме жива само любовта.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова



Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо