Пропускане към основното съдържание

Съвест

Съвестта ми е езеро кристално,
ела, огледай се в него, виж сам,
за теб грешно, за мен нормално,
ела, виж, няма ни капчица срам.
Погледни добре и по-надълбоко,
от съжаления няма ни една следа.
Да го избистря сама бе жестоко,
но заслужаваше си всяка сълза.
Не се пази от водата тъй студена,
ще свикнеш и ще ти хареса дори,
ако ще я размътиш - стой на брега,
че от удавяне нищо не ще те спаси.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова




Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо