Пропускане към основното съдържание

Зима ❄

Сняг затрупа бързо спомена за любовта ни.
Сълзи бавно покриват в скреж моето лице.
Зима настана в мен без топлите ти длани
и не ще стопи друг ледовете в това сърце.

По-мрачна, по-дълга и по-самотна е нощта.
До болка смразява празното място до мене.
Нали времето лекува, за да дойде пролетта,
а все по-студен всеки следващ зимен ден е.

Снежна буря се е завихрила в моята душа.
От яд ли, от студ ли, аз цялата сега треперя.
Виелицата бяла ми навява чувство за вина,
че изгубих се в мъглата, теб, за да намеря.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова



Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо