Пропускане към основното съдържание

Пролет 🌸

Погали ме нежно топъл лъч от небето
и се събудих след дългия зимен сън.
Пролет е вече - и в ума ми, и в сърцето,
преобрази се светът ми отвътре навън.

Сега съм силна като малкото кокиче,
което самично е надвило тежкия сняг.
Душата ми цъфти като младо дръвче,
обсипано с най-красивия розов цвят.

Бялата лястовичка кацна на моето рамо.
Чаканата пролет неочаквано ме връхлетя.
На това са способни зелените му очи само.
Едва сега разбрах, птиците пеят за любовта.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Популярни публикации от този блог

Такава любов ❤

Ангелът слезе от небесата.

Демонът качи се на земята.

На нея й отрязаха крилата. От него се отрече сатаната.

Обречени в безкрайността. Две души, жертви на любовта.

Дали загубили или спечелили?

Не знам.

Те сами се намерили.

Само за любов били копнели и борили се, докато не успели.

Слели се в едно тези две души, нищо да не може да ги раздели.
Не искали да знаят що е съдба, един за друг те обърнали света.
Удивил се на това дори и Бог, безсилен бил и дяволът жесток.
А на нас, хората, какво ни остава:

 Да се надяваме, че имало е любов такава...
Автор: Теодора Цветославова Тодорова





Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Блян 🕒

Чух любимия глас в тишината
и видях в мрака неговия лик,
усетих тялото му в самотата,
той беше тук, ала само за миг.

Блян, в сълзи от щастие облян,
мисълта за него лекува, ранява,
а бездушната луна, без свян,
леглото ми, пустото, осветява.

Нощта е студена, а часът е три,
времето без него минава бавно,
убиват часовниковите стрелки,
пронизват сърцето безпощадно.

От безсилие отново аз заспивам.
И ето, виждам моите любими очи,
плача насън, нелепо се усмихвам.
Живот, пожали ме, недей ме буди!

Автор: Теодора Цветославова Тодорова
Снимка: Бетина Борисова (Betsy)