Пропускане към основното съдържание

За страданието с усмивка :)

Страданието е висша сила, която калява
неукрепналите или още младите души
и не бива да създава грозна представа
за красивото, което тепърва ни престои.

Не то провокира в хората мисли злобни,
слабост и глупост карат човек да съгреши.
Лесно постигнатите радости са отровни
за истински стойностните в живота мечти.

Страданието пътя на щастието очертава,
човешките характери проверява и гради.
Аз съм пътница, която се спъва и пада
и въпреки раните напред упорите върви.

Страданието е едно велико вдъхновение -
всеки търси някъде утеха, когато скърби
и само в мъката се ражда онова прозрение,
което е способно към добро да ни промени.

Страданието е участ за човека прозорлив -
през сълзи той вижда невидимото за очите.
Преживелият тъга дълбока отива си щастлив.
Страданието единствено извисява ни душите.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова





















Популярни публикации от този блог

Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Мисълта за тебе не ми дава мир

Мисълта за тебе не ми дава мир.
Очите ми уморени до болка плачат.
Студен дъжд от черното небе вали безспир.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат.
Сред жалки разпилени мечти,
сред надеждите без жал убити,
догарят бавно последни свещи,
докато демони в сенките скрити,
с нелепа кървава усмивка чакат,
вярата в мен дори за миг да угасне,
да погълне душата ми бяла мракът
и любовта в омраза да прерасне.
Ангелите ми отдавна са сърдити -
да вдигна поглед със зов ме е срам.
Силите ми от мъки до дъно са изпити,
от тези чувства и разумът ми е в капан.
Кръжат над мене гарвани и песни грачат,
студен дъжд от черното небе вали безспир,
очите ми уморени до болка пак плачат...
Мисълта за тебе не ми дава мир.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова 

Перо