Пропускане към основното съдържание

За страданието с усмивка :)

Страданието е висша сила, която калява
неукрепналите или още младите души
и не бива да създава грозна представа
за красивото, което тепърва ни престои.

Не то провокира в хората мисли злобни,
слабост и глупост карат човек да съгреши.
Лесно постигнатите радости са отровни
за истински стойностните в живота мечти.

Страданието пътя на щастието очертава,
човешките характери проверява и гради.
Аз съм пътница, която се спъва и пада
и въпреки раните напред упорите върви.

Страданието е едно велико вдъхновение -
всеки търси някъде утеха, когато скърби
и само в мъката се ражда онова прозрение,
което е способно към добро да ни промени.

Страданието е участ за човека прозорлив -
през сълзи той вижда невидимото за очите.
Преживелият тъга дълбока отива си щастлив.
Страданието единствено извисява ни душите.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова





















Популярни публикации от този блог

Такава любов ❤

Ангелът слезе от небесата.

Демонът качи се на земята.

На нея й отрязаха крилата. От него се отрече сатаната.

Обречени в безкрайността. Две души, жертви на любовта.

Дали загубили или спечелили?

Не знам.

Те сами се намерили.

Само за любов били копнели и борили се, докато не успели.

Слели се в едно тези две души, нищо да не може да ги раздели.
Не искали да знаят що е съдба, един за друг те обърнали света.
Удивил се на това дори и Бог, безсилен бил и дяволът жесток.
А на нас, хората, какво ни остава:

 Да се надяваме, че имало е любов такава...
Автор: Теодора Цветославова Тодорова





Ч.Р.Д. на мен 😁 🌻 🎂

Сама си нарисувах картичка за рожденния ми ден. Мило е! 😊

Но това е още по-мило:
















Блян 🕒

Чух любимия глас в тишината
и видях в мрака неговия лик,
усетих тялото му в самотата,
той беше тук, ала само за миг.

Блян, в сълзи от щастие облян,
мисълта за него лекува, ранява,
а бездушната луна, без свян,
леглото ми, пустото, осветява.

Нощта е студена, а часът е три,
времето без него минава бавно,
убиват часовниковите стрелки,
пронизват сърцето безпощадно.

От безсилие отново аз заспивам.
И ето, виждам моите любими очи,
плача насън, нелепо се усмихвам.
Живот, пожали ме, недей ме буди!

Автор: Теодора Цветославова Тодорова
Снимка: Бетина Борисова (Betsy)