Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Януари, 2018

Живот

Sketchbook рисунка; Сухи пастели; Ние сами градим своя живот, според мислите и желанията, които имаме, дълбоко скрити в душата си.

Море 🌅

Sketchbook рисунка; Сухи пастели; ...

Река

Sketchbook рисунка; Сухи пастели; Вдъхновена от публикация в Pinterest.

Гора

Sketchbook рисунка; Сухи пастели; Вдъхновена от публикация в Pinterest.

Първа среща

Sketchbook рисунка; Моливи; Confidence breeds beauty.

Пясъчен часовник ⏳

Sketchbook рисунка; Молив; Вдъхновена от публикация в Pinterest.

Изгрев

Sketchbook рисунка; Сухи пастели и маркер; Вдъхновена от публикация в Pinterest.

Вулкан 🌋

Sketchbook рисунка. Сухи пастели.

Салем 🥀

Sketchbook рисунка; Вдъхновена от сериала "Салем"

Чаена чашка ☕

Sketchbook рисунка; Маслени пастели; ...

Магия

Картина - 24 х 30см; Акрилни бои; ...

Ябълка

Sketchbook рисунка; ...

Лимони

Sketchbook рисунка; Моливи; Животът не ми даде лимони, аз му дадох.

Кайра

Картина - 19 х 24 см. Акрилни бои; Портрет.

Батман

Винаги бъди себе си, освен ако не си Батман - тогава винаги бъди Батман.

Елф

Sketchbook драсканица.

Манга очи

Sketchbook драсканици.

Следобеден сън

Картина - 30 х 40см; Акрилни бои; Вдъхновена от публикация в Pinterest.

Болезнена истина

Картина - 40 х 50см; Акрилни бои; ...

Негатив

Картина - 30 х 40 см; Акрилни бои и маслени пастели; ...

シエル・ファントムハイヴ

Картина - 24 х 30см; Акрилни бои; Вдъхновена от анимето "Черният иконом".

Сама под дъжда

Картина - 24 х 30см; Акрилни бои; Вдъхновена от публикация в Pinterest.

Някъде там

Картина - 24 х 30см; Акрилни бои; ...

Лалета 🌷

Картина - 24 х 30см; Акрилни бои; Първата ми картина.

Съвест

Съвестта ми е езеро кристално,
ела, огледай се в него, виж сам,
за теб грешно, за мен нормално,
ела, виж, няма ни капчица срам.
Погледни добре и по-надълбоко,
от съжаления няма ни една следа.
Да го избистря сама бе жестоко,
но заслужаваше си всяка сълза.
Не се пази от водата тъй студена,
ще свикнеш и ще ти хареса дори,
ако ще я размътиш - стой на брега,
че от удавяне нищо не ще те спаси.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова




Истина

Дали истината се разбира с годините
или е в цигарите, прилежно свита?
Не знам, дали да я търся в книгите,
там някъде, между редовете скрита.
Не съм я гледала и по филмите.
По-често ли да ходя на кино???
Признавам! Не съм от най-умните,
а от умниците след чаша вино.
А може би истината не ни принадлежи,
а ако истината е лъжа, а не Божи дар?
Не, на крайни мнения това не подлежи!
Как смееш да й бъдеш и роб, и господар!?
Ако знанието е в теб - това вече е сила,
но в неведение ще изминат всички дни.
Не знам за теб, аз не бих се усмелила
да копнея по това, което не ми принадежи.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Молитва

И дори когато злото надделява,
с любов и светла вяра отвърни,
доброто винаги ще побеждава,
докато усмивка лицето ти краси.

Животът не е просто черно-бял,
до всеки цвят с душа се докосни,
победен е този, който се е предал,
падни, поплачи и пак се изправи.

След всяка битка ставаш по-силен,
ударят ли те и другата буза обърни,
победил си, ако си с любов окрилен,
нараняваш ли, теб по-силно ще боли.

Загърби омразата, дай пример светъл,
преди света, първо себе си промени,
с дела кажи, че в добро си се зарекъл,
бъди смирен, от егото си се отърси.

За грешките стари разкай се до една,
поправи се, Той всичките ще ти прости,
Прости и ти, за да пребъде любовта,
за да пребъде доброто в нашите души.

И почувствай душата си чиста и лека,
погледни света със сърце, а не с очи,
за злото мисли: За добро да е... Нека!
Напред и нагоре без страх продължи.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Снимка: Бетина Борисова (Betsy)


Думи и бои

Да оставя ли душата ми да страда?
Или да я излъжа пак, че не боли?
Търпение ли? Нищо вечно няма!
Но и голяма рана до време кърви.

От тук насетне какво да направя?
Вървя над пропаст по тънко въже.
И знам, човек, ако реши да пада,
нищо на света не може да го спре.

Е, хубаво! Ще продължавам по пътя,
но и товар нося, а той много тежи.
А ако ме смаже? Ако накриво стъпя?
От мен ще останат само думи и бои...

Автор: Теодора Цветославова Тодорова







Мога

Самотата взе ми, но ми остави дар -
в себе си да намирам сила и утеха,да бъда на ума единствен господар.
сама да си бъда и упора, и подкрепа.

Мога да се залъгвам, че не обичам.
Мога лъжите до една да си простя.И истини грозни без страх изричам. Мога да съм лед, а отвътре да горя.
Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Снимка: Бетина Борисова (Betsy)

Кибрит 👤

Пепел сива след пожара остана.
Вятър студен погуби черния дим.
Любов ли? Тук вече такава няма.
Имаме само спомени да изгорим.
И не че ще ни стоплят, но все пак..
Надежди ли? Да убием първо тях!
Подай ми кибрита, не бъди глупак.
От самотата нима вече те е страх!?
Аз преди се страхувах да те загубя,
а както виждаш те пускам без сълзи.
И колкото и грешно да ти се струва -
подай ми кибрита и просто си върви.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Снимка: Бетина Борисова (Betsy)

Такава любов ❤

Ангелът слезе от небесата.

Демонът качи се на земята.

На нея й отрязаха крилата. От него се отрече сатаната.

Обречени в безкрайността. Две души, жертви на любовта.

Дали загубили или спечелили?

Не знам.

Те сами се намерили.

Само за любов били копнели и борили се, докато не успели.

Слели се в едно тези две души, нищо да не може да ги раздели.
Не искали да знаят що е съдба, един за друг те обърнали света.
Удивил се на това дори и Бог, безсилен бил и дяволът жесток.
А на нас, хората, какво ни остава:

 Да се надяваме, че имало е любов такава...
Автор: Теодора Цветославова Тодорова





Сън

Аз те търсех, но ти ме намери,
съдбата с нас добре си поигра,
точния момент да дойдеш уцели,
неслучайна е дори случайността.
И ето...
Аз се сгуших в силните ти ръце,
а ти ме целуна нежно и страстно,
сърцето мое само за миг превзе,
очите никога не лъжат и е ясно -
ти вече знаеш, че съм твоя само,
аз дадох ти ключа за моята душа,
не, не прибързваме, не ни е рано,
просто любовта ужасно закъсня.
...
Събуждам се - всичко е било сън,
но бързо се опомням, че си реален
и някъде там си (аз сама не съм),
по образ на мечтите ми създаден.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Снимка: Бетина Борисова (Betsy)

Силна 💎

Не ми подадоха ръка,
удариха ми плесница,
а бях с тях така добра,
за демони бях светица.
Ножа в гърба ми забиха,
смяха се на моите сълзи,
но така и не ми надвиха,
станах по-силна от преди.
С омраза те ме тровеха,
аз се лекувах с любовта.
В ада почти ме заровиха,
но ми пораснаха крила.
Плюеха по мен черно зло,
а чиста като сълза оставах,
защото отвръщах с добро
и никога не се предавах.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Снимка: Бетина Борисова (Betsy)


Каква жена! 🖤

Ангелски очи имаше и не видях дяволската й душа.
Гласът й нежен замаскираше всички коварни слова.
Жаден за любов бях, а тя изпи мен - сълза по сълза.
Кой да знае, че дере сърцето ми с белите си крила!?
Каква красота! Каква жена! Ах, проклета сатана!!!
Проклет да съм и аз, че проклета е моята съдба!
Съгреших - душата си заложих в демонската й игра.
Паднах победен със забита в сърцето тънка стрела.
Лъжлива красота! Ах, проклета сатана! Каква жена!
Аз глупак съм бил, а тя не е била невинна и добра.
В съжаление и мъка превърна всяка моя светла мечта.
Поведе ме към мрака през тунел от фалшива светлина.
Но пак и пак бих избирал нея пред грозната самота...

Автор: Теодора Цветославова Тодорова




Пепел

Мрак, студ, дъжд, гъста мъгла.
Не навън, в моята крехка душа.
Грешни помисли, гняв, сълзи.
Отчаяние отрови всички дни.

Тишината наруших с ридание
и вик, пропит със страдание,
а единствено ехото отвърна,
за утеха никой не ме прегърна.

След толкова огън и страст,
купчинка пепел - това съм аз.
И не, не е момент на слабост,
завинаги угасна моята младост.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова

Снимка: Бетина Борисова (Betsy)



На ръба

Стъпила съм с единия крак в черната яма,
мислех, че е сън, но сърцето истински боли.
Изморих се да се боря, май лек за мен няма,
а колко може човек на ръба да се задържи?

Сърцето се раздира, но не страда то за мен -
сълзите ми ще секнат неусетно, само за миг,
а има хора, които ще посрещат всеки ден
с мисълта, че вече само спомен е моят лик.

Другите да не раня - всеки път това ме спира,
затова аз страдам, тайно, тихо... но докога?
Черната яма ме тегли, не ме оставя на мира,
изгубих вяра, държи ме жива само любовта.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова



Сама

Никъде за мене няма място,
не зная що е думичката дом.
Пътувам често, все ми е тясно,
гоня небосклон след небосклон.

Голяма мъка на гърба си нося,
но не спирам, колкото и да тежи.
През неотъпкана земя боса бродя,
утолявам жаждата си със сълзи.

Срещам хиляди хора по пътя свой,
но в моята посока все тръгвам сама.
Кога ли ще спра и ще намеря покой?
Не знам. Ала надали ще бъде тук и сега.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Есен 🍁

Облаците безутешно ронят ситен дъжд
за лятото, което неусетно е отминало,
а една жена ридае за своя любим мъж,
който съдбата превърнала е в минало.

Сълзите падат като изсъхналите листа,
изминатите пътеки вече са заровени,
черна и мътна е станала същата река,
край която са имали толкова спомени.

Тялото й се понесе в студената вода,
птици заграчиха бавна и тъжна песен
и редом след живота настъпи смъртта.
Тя не издържа на поредната есен...

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Пролет 🌸

Погали ме нежно топъл лъч от небето
и се събудих след дългия зимен сън.
Пролет е вече - и в ума ми, и в сърцето,
преобрази се светът ми отвътре навън.

Сега съм силна като малкото кокиче,
което самично е надвило тежкия сняг.
Душата ми цъфти като младо дръвче,
обсипано с най-красивия розов цвят.

Бялата лястовичка кацна на моето рамо.
Чаканата пролет неочаквано ме връхлетя.
На това са способни зелените му очи само.
Едва сега разбрах, птиците пеят за любовта.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова


Зима ❄

Сняг затрупа бързо спомена за любовта ни.
Сълзи бавно покриват в скреж моето лице.
Зима настана в мен без топлите ти длани
и не ще стопи друг ледовете в това сърце.

По-мрачна, по-дълга и по-самотна е нощта.
До болка смразява празното място до мене.
Нали времето лекува, за да дойде пролетта,
а все по-студен всеки следващ зимен ден е.

Снежна буря се е завихрила в моята душа.
От яд ли, от студ ли, аз цялата сега треперя.
Виелицата бяла ми навява чувство за вина,
че изгубих се в мъглата, теб, за да намеря.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова



За страданието с усмивка :)

Страданието е висша сила, която калява
неукрепналите или още младите души
и не бива да създава грозна представа
за красивото, което тепърва ни престои.

Не то провокира в хората мисли злобни,
слабост и глупост карат човек да съгреши.
Лесно постигнатите радости са отровни
за истински стойностните в живота мечти.

Страданието пътя на щастието очертава,
човешките характери проверява и гради.
Аз съм пътница, която се спъва и пада
и въпреки раните напред упорите върви.

Страданието е едно велико вдъхновение -
всеки търси някъде утеха, когато скърби
и само в мъката се ражда онова прозрение,
което е способно към добро да ни промени.

Страданието е участ за човека прозорлив -
през сълзи той вижда невидимото за очите.
Преживелият тъга дълбока отива си щастлив.
Страданието единствено извисява ни душите.

Автор: Теодора Цветославова Тодорова